Изстрадали сме двамата по равно,
разбирам, че сърцето ти е свито,
но моето е като твоето кървяло,
и не веднъж, а трижди е разбито.
Веднъж ли тръгвала съм обвинена,
понесла своите и чужди грехове,
не съм се молела за извинение,
роптала съм наум със часове.
Но този път е някак си различно,
във теб намерих спътник верен,
към предните съм вече алергична,
научих се на мъдрости безценни.
Хвани ръката ми, тъгата ще убегне
във бъдеще на обич без резерви,
загубили сме твърде ценно време,
на вятъра не хвърляй своите нерви!
© Виктория Тасева Todos los derechos reservados