Във пепелта съм, гълтам черни буци,
и чувствам как по гърлото ми стържат.
Безсилно свивам своите юмруци,
а във небето гарвани кръжат.
И кървави сълзи се стичат
направо от сърцето през очите.
Бездушни бездни с песен ме привличат
и сякаш свършиха ми вече дните.
Една Луна, като фенер, ми свети,
но не е романтична, о, не е.
Не е възпятата от поколения поети,
тя няма за поезията сърце! ...