Лицето ти е вярата, че дишам.
Ще стигнеш ли навреме до ръцете ми?
Винаги твърдиш, че ме обичаш,
а аз дори не се открих в очите ти!
Защото всяка жажда е безсилие,
защото утрините са бездумно-празни.
Защо твърдиш, че ме обичаш?
Когато всеки ден си тръгваш с залеза.
Заедно не съградихме нищо.
Само счупени отломки стенат в мрака...
Нашите мечти не ще се сбъднат.
Нито стъпките, вървяни някога. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse