8 sept 2021, 9:10

Този вятър 

  Poesía
1147 3 14

 

Кога задуха този вятър!

Прекърши клоните, житата,

небето в облаци забули

и свежите листа обрули!

 

Отвя ми дните безметежни,

надежди нови, страсти прежни,

открадна спомени със шепи,

превърна миналото в пепел.

 

 Смеха прогони, без да пита

във сънищата ми се скита,

задава хиляди въпроси,

без отговорите да носи.

 

Той страшни бури предвещава,

заплашва ме и поучава,

надсмива се дори над мене,

и иска все да ме променя!

 

Ах този вятър, този вятър!

Живота  ми така премята,

ядосва се, със мене спори,

но няма как да ме събори!

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Таня! Нека месец юли бъде прекрасен за теб!
  • Хубав стих! Браво!
  • Благодаря ви за хубавите коментари, Лидия, Дани и Юри! Прекрасен ден ви пожелавам!
  • Много е хубаво!
  • Харе са ми!
    … ядосва се, със мене спори,
    но няма как да ме събори!
  • Някъде, някога нещо се случва
    за да достигне вятър до мен.
    Сила магично-трептяща се спуща
    и ме обгръща безмилостно в плен!
    !!!
  • Благодаря за подкрепата, Младене, Пепи, Мария, Деа и Георги!
  • Ах, този вятър, вечно духащ! Душите ни са като откъснати есенни листа в шепите му. Чрез него познаваме промяната и диалектиката на нещата. Но ни е необходим като слънцето и въздуха, докато все още не може да ни събори. Необходим ни е и като пряко действие, и като символика, за да има обновление.

    Прекрасен стих, Елка!

    П.П. Благодаря Ви за неизменната подкрепа на творчеството ми!
  • Много е хубаво!
  • Харесах.
  • Много е хубаво - нищо, че е ветровито
  • Много приятно. Поезия.
  • Със сигурност е онзи, Щураче! Благодаря ти!
  • А замисляла ли си се, дали този вятър не е онзи вятър
Propuestas
: ??:??