Жени тракийки с гордост ние се наричаме,
потомки сме на древен, смел, изстрадал род,
сестри на белоногата дръзка българка Гергана,
България и всичко българско обичаме до гроб.
Любовта си в заем на лъскав търг не продаваме,
обич за обич и сърце за сърце само меняваме,
в очите ни незалязващо слънце усмихнато грее,
и вяра непобедима в мечтите ни камбанено пее.
Като нестинарки по бялата жарава боси вървим,
и можем всяко тъмно зло с добро да победим.
от светлото в нас, нови изгреви сътворяваме,
на криво огледало никога ортаци не ставаме.
И след най-тъжната щощ пак нов ден се ражда,
и в светлина бяла мрака черен се преражда,
затова винаги напред смело продължаваме,
любов и щастие с бяла обич щедро даряваме.
© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados