трескаво

15 ago 2007, 22:17

Poesía

562 0 1

Лъчиста длан протяга слънцето
към гладкото чело на дъщеря ми.

Изведох я на двора, но опари
галещата длан и тя се дръпна.

Уста прохладна облакът подложи
да я целуне благо с дъжд

и се разсъска отведнъж, както когато
по печката с дърва покапах плач.

Но не оттам, о Боже, не отттам
мехури имам върху двете длани,

във пристъпа, с които се подпрях,
а от челото загубено на дъщеря ми.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ananke (Радослав Смилков)

2008-02-24T13:30:45+02:00

Еееее/почват да ми се изчерпват вокалите.../!!!