Този път аз си уредих среща с него.
Нито помен от битника,
когото срещнах миналата година пред храма.
Сега беше изтупан в новия си костюм.
Беше си подстригал косата.
Носеше очила с рогови рамки.
(Не знаех, че бил късоглед.)
Беше станал няколко класи над мен.
Как да му говоря тогава за бизнеса му?
"Знаеш ли, аз вече продадох душата си
на друг търговец" - опитах се да го шокирам аз.
(Всички флиртуват с търговците на души.
Страх ги е, да не продадат евтино своята.)
Той ме изгледа добродушно:
"Когато искаш да продадеш душата си,
винаги ще намериш търговец на души" - каза той.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados