ЛиРа (Лили Радоева)
49 80
11 dic 2008, 16:10

Трева пониква в стъпките ни спрели... 

  Poesía
1404 0 28
Трева пониква в стъпките ни спрели
и на гнездо прилича тишината.
Остава цяла вечност до неделя.
Сега е петък – време за разпятие.

Животът ни е кръст. Проблясват гвоздеи.
Пропукана е на телата глината.
Очите се изпълват с глад за космос,
кръвта в сърцата ни не се побира.

Мълчим, за да не изречем проклятие.
Търпим, за да спасим каквото имаме.
Душите си пилеем уж на вятъра,
но някой ги прибира във всемира.

Когато разберем, ще бъде късно.
Сега не знаем, но сме пълни с време
прашинката любов да ни покръсти
и да покълне в нас доброто семе.

Телата ни се пукат помъдрели.
Узрява бавно нещо истинско.
Остава страшно малко до неделя,
за да узнаем – кръстът не е приказка.

© Лили Радоева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??