ТРЕВОЖНО
“Език свещен на моите деди...”
Преведе ни през хиляди беди.
През времето ний минахме чрез тебе.
Ти колкото България си древен.
Но днес с модерни думички те кичим,
а ти без тях богат си, мелодичен.
Забравяме те, наш език свещен,
за срам на всеки, българин роден.
И буквите заменяме несетно,
а дадохме ги щедро на света.
С тях съхранихме словото заветно ...