Събуждам се. Росата ме е мила
минути две преди да съм те вдъхнал.
А дланите ти кротки, моя мила,
над мене прелетяха като гълъб.
И те ли дърпат на деня пердето,
след него златен сноп се разпилява.
По устните ми хладни твойта нежност
най-тежките ми жажди утолява.
Навярно носиш изгреви в гърдите
и всяка сутрин по един ми даваш.
Не искам да съм чужд и любопитен,
а само смисъл да ме притежаваш.