НА БОЙНОТО ПОЛЕ
По безкрайното поле
екнат бойни викове,
оживление настана –
бие силно барабана,
ето милион войници
маршируват във редици,
за честта на царя свой
са поели в боен строй.
Нейде там в далечината
ги очакваше ламята,
заедно със своя син –
грозен, страшен исполин,
гол до кръста, мълчалив,
прав, разкрачен, безочлив
и с десница над челото
взираше се в множеството.
- Царят им не виждам аз! -
Ох изрече с дрезгав глас.
- Като всичките царе
и той скрил се е добре,
зад последната редица,
сгушил се е в колесница. -
гневно ламята отвърна,
към сина си се обърна:
- Все още и аз се чудя -
Как войската да погубя?
- Майко, остави на мен -
нека да ги взема в плен,
те са здрави, работливи,
искам да останат живи -
и тогава в нощ, и в ден
ще се трудят те за мен!
Към войската Ох закрачи,
в миг засвириха тръбачи,
дадоха сигнал „В атака!” -
Ох се спря и ги зачака…
Царят копието вдигна,
срещу слънцето премигна
и след втората тръба,
заповяда: „За стрелба!
Ето милион стрели,
бръмнаха като оси -
те небето затъмниха,
великана Ох покриха,
той отвърна с грозен смях,
в миг отърси се от тях -
сякаш борови иглички
се посипаха самички…
- Копията пригответе!
Към врага ги насочете! -
разтреперан, изтерзан,
заповяда Патаран.
Като вихър полетяха,
но така и не успяха,
кожата му да пробият,
великана да убият…
Вейхайвей закърши пръсти,
с ужас почна да се кръсти:
- Този великан ужасен
е противен и опасен,
просто е непобедим,
как сега да се спасим?
Татко, ако не искаш да умреш,
ще трябва да се предадеш!
Тъй правят победените царе!
Баща си блъсна грубо със ръце,
а царят жезъла изпусна,
и колесницата напусна,
към великана приближи,
поклон направи доземи
и му продума с тъжен глас:
- Слуга твой верен ще съм аз!
Предавам се и прося мир...
Ох го млатеше безспир,
със сабята му по гърба.
- Ще взема твоята войска!
Това е първо! Разбери -
че всяка сутрин във зори,
на майка - старата ламя,
ще даваш по една мома!
Че тя обича на закуска,
девица млада да изхруска.
Сега, недей протака ти,
а договора подпиши!
Изправи се цар Патаран,
поиска боен барабан,
намести с мъка очилата
и със писалка във ръката,
той договора парафира,
от страх сърцето му замира,
но великана срам, не срам
попита „Искам аз да знам
дали свободен съм сега?”
А Ох му махна със ръка:
- По-бързо махай се човече,
че друга грижа имам вече!
Сега ще трябва да реша
как робите да подбера?
Дърво огромно той видя,
закрачи и пред него спря,
подхвана го със две ръце
намръщи своето лице,
напъна се и го изтръгна
и с него към войската тръгна,
размаха го като тояга,
войската в ужас се разбяга,
премина ламската гора
и хлътна през една врата,
в подземията великански -
гласът на Ох отекна ка̀нски:
- От днес, до сетния си ден,
вий ще се трудите за мен!
Любомир Попов
Следва
© Любомир Попов Todos los derechos reservados