* * *
Чакам те
да влезеш
с тихи стъпки
във съня.
Идваш ти
неземна
и безсмъртна
във стиха...
* * *
Как ми липсват само,
майчице добра,
силното ти рамо,
мъдрите слова,
ведрата усмивка,
топлата ръка...
Никога тъй близка
ти не си била...
* * *
Заветът ти, във нас изгрял,
лекува мъката ни тежка:
достойно който е живял,
достойно и смъртта посреща.
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados