ТРИПТИХ ЗА СЛОВОТО
х
Както мадоната
храни с кърмата си
малкото тяло,
както слънцето
сгрява земята
след зима сурова,
тъй и словата
душата изправят,
когато е слаба,
за да литне отново.
хх
За Бога,
не си правете демокрациите
от болката
на нашето майчино слово,
господа и дами,
навлечени
в дрипи от власт и омраза,
в своите хилави речи,
в псевдожурналите си,
в душите си празни –
засрамете се и
не си правете демокрациите
от болката на нашето
българско слово!
ххх
Че вятърът
пъпка разпъпва и
радост след мъката носи,
но вятър и
облаци смъква,
и шиба с жестока ръка.
И често,
изпратен във Пъкъла,
езикът на хората прости
от Рая се връща и
вярата храни
с кърмата на топли слова.
Сам Господ стои и се кръсти,
и целува с треперещи устни
свещените пръсти
на народната свята ръка.
Честит празник!
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados