Навярно всяко тъжно разминаване,
предначертала е била съдбата,
с милиони истини - за измълчаване
и катинар от думи - на устата.
И късчетата нежност сме изпросили,
от сгърчените пръсти на тъгата,
на рамо кръст от обичта си носили,
изплаквали на капчици дъгата.
Кристален звук от струни, недокоснати,
и остри стъкълца -от тишината.
Проклетата година - високосната
по-дълъг с ден -триумфът на тълпата.