Nella_gold (Нели )
841 4525
25 abr 2011, 15:42

Тривиално 

  Poesía » Otra
1079 0 14

Затвори ли го?! Моето небе?

Разстреля всички птици –

да не ти попречат.

Зениците ти някой е превзел.

Със сто години самота –

дяволи наказват тебе...

Разсипа ли ги?! Моите звезди?!

По нея. Не блестят...

(А устните ти май че пак

отново мойто име шепнат.)

Разказваш й... На две –на три.

Разкъса ли го?! Своето небе ?!

Със недомлъвки? Нямаш смелост.

Неслученото – твърде обичайно.

Останахме във него аз, и ти,

и две-три полумъртви птици.

Раздра ли го?! Почти парцали?

Размяташ ги, и някак тривиално

присмиваш се на всичко от преди.

...

А дивата Луна – притихнала почти -

във думите ти, уж изречени случайно,

за да ме боли...

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??