Така било ни писано, разбирам...
обичащи се, но далеч - от Там до Тук,
и всеки ден по малко да умирам,
а всяка нощ да ме прегръща друг,
жената-спътница до тебе да е друга
и друг да съм направила баща,
насън да се желаем до полуда,
да крием тайната си от света.
Стените на затвора са високи,
когато ги издигаме сами,
компасите - с объркани посоки.
Защо и как? И кой определи? ...