Навън е тъмно, старият квартал,
очите сънено потрива
и вместо в сняг да грейне, тих и бял,
обрасна дворът ми с коприва.
Ухае вън на дим и на чимшири,
а вятърът пак жалопойно свири,
разрошва с пръсти моите коси,
аз моля го: — Или ми донеси,
снегът мечтан, или млъкни! Проклет,
е този сушав февруари.
И аз не знам какво не е наред,
коприва дланите ми пари. ...