Тройно сенрю, Загубо моя

26 sept 2014, 7:39

Poesía » De amor

434 0 3

Моите загуби все са безумни,

заблудени в лабиринта на къщите.

Събудих се в Царството на думите

и вярвам в красивите, всъщност.

Животът ми, между села,

татуира: "Да оживея!"

Загубо моя, ела

под асмата да ми попееш...

Обичта ти прегръщам в стиха...

Котката, дето хитрува...

На прага ти съм... Стоя...

И не знаеш какво ми струва...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

bojenski (Иван Иванов)

2014-09-27T08:51:03+03:00

Прекрасна поезия!
rozza (Радка Миндова)

2014-09-26T12:47:26+03:00

Много силен финал, въздействащи думи...
yotovava (Валентина Йотова)

2014-09-26T09:58:17+03:00

На прага ти съм... Стоя...
И не знаеш какво ми струва...