Трошица болка
Тъгата впива ноктите отровни в мен,
отхапва къс горчив - душа от въглен,
отпива от плача ми - еликсир солен,
пронизвайки ме с поглед празен, стъклен.
Изгубена в безвремието сянка бледосива,
безцелно лутаща се в призрачния брод -
трошица болка съм в ръката костелива,
отронена от спомен за един живот...
26.07.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse