15 may 2009, 22:59

Труден 

  Poesía
687 0 2

Усещах, че ме гледаш вечер

от огледалото на моите цветя.

И сърдех се и исках още

да видя твойта лаеща душа.

 

Не се променям и не уча

от безхаберието на твойте цветове.

Затворил си врата пред себе си,

сгънал уморено своите криле. 

 

 

© Мария Пенчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • някъде много надълбоко се е скрил смисълът тук...
    ще се пробвам да го намеря...
  • това с лаещата душа ме изкефи щом не е почнал да вие, значи има още какво да се желае Поздрав!
Propuestas
: ??:??