Трудно ме преглъщаш, много трудно.
Хапка съм – във гърлото засядам.
Зрънце грах принцесен – да си буден.
Песъчинка във око – като награда.
Но отново искаш да ме имаш.
Щом заспя, копнееш да съм будна.
Викаш пролетта ми всяка зима.
И ме обичаш. Нищо че съм трудна.
© Роси Савова Todos los derechos reservados