Всяко утро е ново начало,
а песента ни е вик или болка.
И до трън дори прегорял да е,
този свят е реприз на живота ни.
Най е трудно да бъдеш конюшня
на презрели от чакане атове.
Те пръхтят и стените се люшкат,
ще порутят със дъха си вратата,
щом среднощ откъм тъмните ниви
тънконога – кобилка изцвили
във до пукот набъбнали ириси,
в обтегнати до скъсване жили. ...