"Трябва да съм силна, силна, силна. Не за трима,боже, а за десет".
"Maнтра" - Камелия Кондова
Трябва да съм влюбен, влюбен, влюбен,
в слънцето и вятъра , в земята,
миг преди докрай да се изгубя ...
да целувам и да не пресмятам...
...как и колко, и защо обичам,
и кога сълзица ще отроня.
Трябва да съм щедър - шепот птичи
на липата в царската корона.
Трябва често Бог да ме наглежда,
да омекне жълтата ми глина
и току под счупената вежда
на луната, честен да премина.
Трябва за любимата да скрия
в шапка бяло зайче или цвете.
И да съм от плът. И кръв, самият,
щом във мрака тялото й светне.
Трябва химн на слънцето в прослава
да редя - повехнала тревичка,
че животът дава, дава, дава,
а смъртта едва ли взема всичко!
Този мъдър живот дава само,
щом посегнеш ти сам да си вземеш.
Но пътеката става измамна,
ако грешна посока поемеш.
Вземай с шепи, раздавай със крина –
тъй богатство в душата ще трупаш
и когато до края си стигнеш,
на безценица Рая ще купиш.
Когато чета твоите стихове, преоткривам света, Ивайло.
Благодаря ти!