Трябваш ми, мила,
за равновесие -
да се подпра на нежността ти.
За огледало -
да смекча гнева си.
За наркотик -
да успокоя болката.
За огънче, което се отдалечава,
за да вървя по пътя
след него.
За река, която тече,
защото никога няма да мога
да вляза в една и съща вода.
За звезда, която не пада,
защото ще се сбъднат желанията ми.
Трябваш ми, мили,
за светлина,
която гони страховете ми в мрака.
За люлка,
която ме поема,
когато падам в пропасти.
За крила,
с които отлитам при мечтите си.
За кратер в луната,
който да пълня със сълзи.
За катарзис,
в който да се преродя.
Трябваш ми,
за да нарисувам любов
на устните ти с поглед,
преди да падна
от небето...
© Руска Рулетка Todos los derechos reservados
Но коментарите (другаде) бяха забранени...
Та искаше ми се да ти кажа (напиша) - докато четях - почувствах се като момиченцето от картинката, вперило очи в Луната(според мен)...
А моето определение най- от всички, като че ли е ето това :
"За люлка,
която ме поема,
когато падам в пропасти..."
А що се отнася до ->
"Проба-грешка, проба... грешка" - > Грешките са онази сол по вид, количество и вкусово качество, която подправя живота ни по единствено възможния за кармичната ни предопределеност начин, според мен...
Прегръдка топла,
Ели