Защо ли така ти днес реши ,
какво ли мъти ти главата?
Каза ми, че всичко свърши
и бързо тръгна към вратата.
Чакай малко, бързо се върни
ама това не е молба, не чули.
Спри се и към мен се обърни.
Кажи сега, какво те „обрули”.
Била съм стара. Как това реши?
Какво като вече побелявам …
Който външност гледа, греши,
я виж ме само как се забавлявам.
Била съм наедряла с времето.
Да вярно е, малко се поналях,
ама нали си спомняш миналото
тогава пък за теб слабичка бях.
Бъбрива съм била, много шумна.
Тогава с целувка думите ми спри.
Помня когато в нас огъня лумна
казваше ми: „говори ми, говори”.
Станала съм била прекалено умна.
Ех, със това пък вече ме смрази.
Каква ме искаш ти, нима безумна?
Ами тогава кукла Барби си купи.
За теб била съм вече непристъпна.
Това от мъжа, не от мен зависи.
Към теб днес сърцето ми притръпна.
Я тръгвай моля те, хайде върви си.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
говорили сме, ти го знаеш.
Тук май няма никой наранен.
Идвай с мен да се посмееш.
Поздрав и усмивка Марти.