2 jun 2008, 14:42

Тръгвам 

  Poesía » Otra
856 0 24

Последен поглед в твоите очи,
след него ще си тръгна, сляпа...
Ще се препъвам и ще ми горчи,
и ще боли, сърцето ми ще драпа.
Но ще си тръгна, няма път напред.
Не, има, но той води към огнище,
а аз изгарям, в сърцето нямам лед,
остана ли, ще станеш пепелище...
Звука дочувам, отчетливо и ясно
той гали, стяга със невидимо въже.
Един е кръстът, за двама ни е тясно,
тежи товарът, непосилен за мъже.
Ще избягам, ще се скрия надалече
да не дочувам песен, галещ зной...
Не ще се върна, нямам сили вече
и право нямам... Кръстът си е мой.

 

02.06.2008г

(цикъл "Черно перо")

 

 

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??