Тръгвам. Дръзка и боса.
Току-що се родих.
Сто усмивки си нося,
сто надежди и стих.

Ще вървиш ли до мене?
Не до края – почти.
Моят път прероден е
в шепа сини мечти.

Нищо чуждо не взимай,
своето го раздай.
Аз съм слънце сред зима,
божа птичка през май.

И щурчето запяло,
сред лилави треви...
Край и ново начало,
тихо с мен повърви...

През света много лъскав
и на всичко готов,
тръгвам боса и дръзка...
Идваш ли с мен, любов?

---------------------------------------------------------

Зимното слънцестоене винаги е било едно от най-големите събития в календарния цикъл. Слънцето е достигнало най-ниската точка на орбитата си и все още не е започнало да се изкачва. В продължение на няколко дни Слънцето стои в една и съща точка и събира сили, за да започне нов цикъл на живот. Заедно със Слънцето цялата природа е в покой, чака, събира сили. Въпреки че е обичайно да усещате спад в енергийните нива с ранния залез на слънцето, зимното слънцестоене не трябва да е просто още един отминаващ ден. Всъщност това може да е вашият билет за нулиране и възстановяване на яснотата преди новата година. В духовен контекст зимното слънцестоене бележи време на себеоткриване и духовно просветление. Като най-мрачния ден в годината, той насърчава хората да запалят вътрешната си светлина, представяйки духовно израсналите и пробудените.