Тръгвам си...
Към трънливи истини до днес вървях.
И всяка моя стъпка все кървеше.
Как иска ми се силна да не бях!
И светът така двуличен да не беше.
Сблъсквах се със хора. И с проблеми.
Решавах без да мисля. Някак си от раз.
От инат загърбвах себе си. И тебе.
Нали не се и случи нищо между нас?
И боса аз вървях през калдъръми.
Уж имах най-удобните обувки.
Наум редях си думи... Думи, ...