20 mar 2005, 23:30

Тръгваме 

  Poesía
898 0 0
    Дъждът се стича върху нас
    и прикрива този плач.
    Този плач породен,
    когато любовта си тръгва.
    Тръгваме.Последна целувка,
    последна милувка.
    А беше време -
    не носехме туй тежко бреме
    на една изгубена любов.
    Но любовта-тя е като призрак,
    всички говорят, а никога не я виждат.

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??