Тръгваш ли си?!
Напразно зададен въпрос,
чийто отговор остава неизвестен.
Сред сивата мъгла изходът е далече.
Бягаш по тунела безкраен.
Без да знаеш къде, защо, с кого?
Пробваш за някой да се хванеш
с надежда, че в помощ ще ти се втече.
Накрая... известно е.
Оставаш сам,
без него,
без нея,
че кога не си бил сам, човеко?!
Когато плачеш, когато те боли,
единственната опора не е ли билo
търпението ти!
Всичко е толкова сиво,
нийде някаква надежда не засияй!
И слагам точка в края,
но нещо в мене още не трай!
© Линче Линчее Todos los derechos reservados