4 sept 2010, 23:08

Тръгваш си 

  Poesía » De amor
733 0 6

Не те изпратих до входната врата,

макар че правя го винаги..

Но днес не тръгваш просто така.

А си тръгваш завинаги!

Тръгваш, без да ми казваш.

И няма смисъл... Всичко прозира!

Вместо да лъжеш, да мажеш,

просто тръгвай, аз те разбирам!

Не можеш да бъдеш затворен

в моя свят - нереален, измислен...

На теб ти приляга простора -

да разпериш крилете си пищно,

да полетиш, да сграбчиш дъгата,

да разпръскаш белите облаци!

На мен ми приляга земята...

Вкоренена съм. Но тръгвайки, моля те,

разлюлей лилавите люляци

напролет - когато се връщаш!

Още веднъж да усетя парфюма ти...

и да си спомня как ме прегръщаше!

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??