Тръни

28 mar 2014, 14:24

Poesía

974 0 0

Миналото безвъзвратно

завръща се завчас,

завръща се, обръща се,

да смаже то и нас.

Нима стряхата самотна

ще забрави тъжния бръшлян,

нима болката срамотна

ще изгори кат' свеж тамян?

О, отминалите дни,

върнете се,

сразете моите мечти;

върнете се,

забийте нож в гърди.

И пак мракът се задържа,

денят не ще се зазоря,

о, как искам да се свърша,

сам да си доизгоря.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.