14 jun 2020, 23:29

Тръпчиво 

  Poesía » De amor
866 1 4
Аз вече не мечтая за любов.
И думите не скитат сред звездите.
Не чакам за далечен слънчев зов.
Не чакам за вулкана във очите.
Защото те намерих, затова
звездите се превърнаха в кристали.
Душата ми пресъхна, а нощта
изпълни вените ми със мълчание.
И всичко е безкраен бяг назад.
Във бурята изгубено хвърчило
е котвата на твоята на твоята ръка.
А мисълта за теб - отровно жило.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??