През тишината на съзнанието ми с лека стъпка
преминава стара, отдавна забравена тръпка,
която нежно, но уверено изтрива куп актриси
и почти безшумно шепне на сърцето ми: Ти си.
И сърцето се събуди след безумно дълга дрямка,
захвана да къса снимки, счупи и такива в рамка,
отвори нова глава в албума си прашен и мръсен,
който сякаш от диви зверове на парчета бе накъсан,
без да се замисли много, макар че вече беше патило,
тръпката, която съзнанието вече беше пратило,
то настани бързо на новата отворена страница.
Със силната вяра, че този път няма да има граница. ...