Тщеславие или стремление

24 jun 2011, 16:13

Poesía

762 0 4

Клепачите ми натежаха с истина

и шарената сянка - щастие

стопи се

... колко бързо,

мимолетно,

мимоходом -

през сърцето ми.

Ограби ме!

Ограбвах се

с бездействие.

А истината някак се присмиваше

лукава и надвесена над мене.

Пропъждах я,

но скоро пак се връщаше,

а аз приемах я за бреме.

А времето в заблуда

беше истинско,

а времето,

измерено през мене,

през моето детство -

не през чужди истини.

Тщеславие ли бе или стремление...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.