Бягството от недействителния свят, нашарено

с разноцветни етикети от бутилки и съдби;

криво огледало с причудливи образи на хора

и сгради, пречупени през призмата на големия

хаос; бягството към самотата на единствения

свидетел на харакирито на загниващото, пълно

с отпадъчни води море на цивилизацията -

то прави така привлекатален мегаполиса.

Тук звезди и поклонници, играчи или зрители,

борещи се за феърплей; гигантски опашки за

книги и зрелища, но бавноплаващи баржи по

реката, трудноподвижни спирки на градския

транспорт, олющени музеи и необитаеми къщи,

изтърбушени гръмоотводи и градски котки -

пазари за евтини дрехи и арт-бижутерия до

Н-степен разголват същинската измамност

на лицемерния многоетажен див градски бит.

Тук вечерта сирените надуват вой, фалшива

тревога дразни децата, многоликото чудовище

бавно убива своите герои, тук-таме зелена

тревица напомня за пасторалната далечност,

когато тревогата ражда мига на спокойствие.

Катедрален звън напомня за него - идилията,

изгубена от другия, недействителния свят -

оградена от правила вечност, която ни прави

всички нас по-лаконични и добри...