9 abr 2007, 14:40

Тук и сега 

  Poesía
499 0 5

       
        Бях в Ада. Долу, под земята.
        Дяволът ме пита две неща:
- Момиче,ти ли си жената,
  която се прокле да живее тук и сега?
        Погледнах го с очите си греховни
        и паднах, разбита, на колене:
- Да,аз съм! И искам дните ми да са спокойни,
  за да се успокои нараненото ми сърце.
- С какво толкова си съгрешила?
  Да не си убила нечие дете?
- Не, аз никога не съм си позволила,
  да нараня жестоко някой под това небе!
- Какво си сторила? Да не си продала майка и баща?
  Ако е този смъртен грях - ти със сигурност имаш вина.
- Не, аз обичам своето семейство,
   повече от всичко на света.
   Те винаги ме закрилят.
   Та кой родител не обича свойте деца?
- Кажи ми какво провинение си извършила.
  За да ти кажа какво наистина заслужаваш.
  А ако е нещо дребно и незначително -
  не бива така да се порицаваш.
- Аз допуснах нещо непростимо:
   продадох своята душа.
   На мъж който не я заслужава.
   Затова се проклех да живея тук и сега.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Цената не мога да я обсъждам тукПоздрави!
  • за какво или за колко продаде своята душа
  • Така е!Но зависи с кой поговориш
  • Това ме накара много да се замисля... казват, че когато човек поговорел с някого за това, което му тежи, му олеквало и май наистина е така
  • много мъдро! Браво
Propuestas
: ??:??