Искаш днес да ти кажа живота си...
В нощ такава се сипват звезди...
Как да спретна, кажи ми, Кивота си?!
Знаеш ли бел какво е?! Де стои?!
Бельове - туй са гредите ни букови.
На дъното, в гроба, ковчега държат.
Пръст да не пада до четир'сет на утрото... -
Венците и китките да си стоят...
Май като тях съм - опален, корав...
Недей да ме търсиш сред безброй изневери!
Дом се не прави с половина душа!
Що ли съм тръгнал да разправям за бельове?! ...