24 ago 2011, 11:33

Тук и Сега! 

  Poesía » De amor
568 0 5
Искаш днес да ти кажа живота си...
В нощ такава се сипват звезди...
Как да спретна, кажи ми, Кивота си?!
Знаеш ли бел какво е?! Де стои?!
Бельове - туй са гредите ни букови.
На дъното, в гроба, ковчега държат.
Пръст да не пада до четир'сет на утрото... -
Венците и китките да си стоят...
Май като тях съм - опален, корав...
Недей да ме търсиш сред безброй изневери!
Дом се не прави с половина душа!
Що ли съм тръгнал да разправям за бельове?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??