11 feb 2009, 12:41

Тук живея 

  Poesía
740 0 21
 

Размълчах се нещо...

Онемях.

И това е повод

да послушам

как се ражда тихо пролетта

и земята бавно се събужда.

Чувам подминавани неща -

порива на вятъра,

капчука,

как си идва някой у дома,

а не знаех, че живее тука...

Мъркане на коте в ранен час,

папагал, говорещ неразбрано,

гукащите гълъби  пред нас,

огладнели още много рано;

песен и пиано с нежен глас

по тръбите тихо се разнасят

и дъждът по стария перваз

тихо тропа,

сякаш им приглася...

Детски говор,

придружен от смях -

може би родители се смеят...

 

Хубаво е!

Просто помълчах

и послушах -

ето тук

живея...

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??