Уж нямаше да плача, но сега,
когато всичко родно ме обгръща,
една сълза отрони се сама!
Съзирам малка, стара селска къща!
Стените ѝ, измазани със кал,
по ъ́глите ѝ, здравец и коприва.
Тук някой-някога отдавна е живял,
домът след него бавно си отива!
Уж нямаше да плача, но сега,
на прага съм до бащината къща,
пред мен стои отворена врата –
тук още има смисъл да се връщам!