31 mar 2014, 1:22

Тук съм (зелено-синьо) 

  Poesía » Otra
441 0 4

Тук съм..
Или поне така изглежда..
Поне така се чувства от време на време..
Надежда..
Или пък убийствено бреме..
Тук съм..
Ала животът ми дреме..
Сънува..
Надежда..
Надеждата дали ще се съвземе..
Тук съм..
В кома..
Спи надежда в мене..
И бленува..
Сълза насън отронва..
Проронва тежест..
От отрова..
Време..
Време..
Сънува вяра в мене..
И целува..
Целува всеки кът..
Целува всеки път като последен..
Със свойта ветровита свежест..
Прегръща капки лудост..
С обожание..
От тялото на бриза нежен..
Облива..
Обвива..
Обгръща..
Обхваща..
И целува страстно..
Голотата мраморна на моята надежда..
Грациозно сластно..
Като обожание..
Като желание..
И като обич..
Със възхвала..
Безбрежно и неясно..
Бледо-нежно..
Или бясно..
Вълнението морско драсна..
Вълните си във течни скици..
Стотици..
Стотици..
Преливни..
Приливни..
Стопяват се от обич към плажната ивица..
Стопяват се от обич във плажната ивица..
Целуват се..
Проникват в себе си..
Вълни дантелено-пенести..
Във дюните меко постелени..
Юни..
С милувката си пясъчна..
Часовника на времето..
Тик-така в крясъка..
И в екота..
Чайка..
Чака..
Чакай..
Изсипва се на песъчинки..
Неусетно лекичко..
Бримки..
Във парата..
От чай от лайка..
В дима на почит..
От цигарата..
Облачно..
В кафената утайка..
Прочит..
Гадаейки..
Със спомени живяни..
С асоциации и прочие..
Посиняла гама от видяно..
Шепа зеленикаво чувстване сбрано..
Натъпкано във паметта ми безразборно..
Насъбрано..
САмо..
Цяла вечност..
Восъчно се стича..
Цялата вечност се скита..
Безпризорно..
През душата ми прелита..
Коленичила..
О, хоризонте морски..
Изпросих ли си миг от блясъците твои..
Да бъдат за секундичка и мои..
Секундичка мои..
Неволи..
Неволи..
Дали съм някога летяла..
Обич бяла..
Желание единствено..
О, обожание пречистено..
През свЕщените клади..
През вяра..
През вдъхновение..
През ад..
През вдъхновение..
През роли..
Млади..
Кръщение..
Във твоят син лазур..
Люлейки ме във свойте длани вълнови..
Ажур..
И контражур..
Спокойствията сънени..
Във свойта вечност..
Във твойта синкава безбрежност..
Любимо мое, кратичко безвремие..
Нежност..
Нежност..
Смисъл..
Вдъхновение..
О, вдъхновение..
Дали съм обичала някога в същност..
Някога..
Обич..
И същност..
ТЮлени завеси..
Лъжливо-прозираща външност..
Безплътие в плътност..
Пластове..
Индигови пластове мъчно..
Мастилени щастия..
По-дълбоко е мътно..
Завеси..
Завеси..
Развяни обично от бриза..
Странично съзната..
Надеждо, къде си..
Къде си религийо моя..
Къде си..
В небето зарових ръце си..
Къде си..
Къде си..
Сънуваш покоя..
Измисляш ме мене..
Защо ми измисли очите зелени..
Защо в мен сърцето тежи от вълни уморени..
Да си изсипват ръцете..
На вятъра морски..
Надеждичко мила..
Сънуваш ли още..
А морското в мене..
Удавя ме нощем..
Надеждичко мила..
Защо мен сънуваш..
И морското синьо-зелено рисуваш..
Ще си изплача очите..
Ти къде си..
Тук съм..

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина интересно хрумване!
  • Благодаря (: И аз го чувствах много, докато го пишех
  • Много прочувствен и дълбок стих, Северина! Браво!
  • Тук имаш много находки - като картечни откоси. Хаотични са, но имплицират поезия. Някой голям майстор би дооформил нещата, но аз ги предпочитам в "зелената им свежест", в "голотата мраморна на надеждата" след "ветровита свежест".

    Поздрав, най-искрен, за стиха!: Мисана
Propuestas
: ??:??