Твоето старо момиче

30 ago 2017, 7:47

Poesía » De amor

534 0 2

Твоето старо момиче

Нали съм твоето младо момиче,
дето към тебе винаги тича.
Пее със птиците, в гъстите клони.
С внуците, пъстрото хвърчило гони.

Нищо, че вече съм побеляла,
а огледалото казва – и остаряла.
И не ми пука, че за хорска почуда,
от ненормалните, аз съм най-луда.

Бързам към теб, като на първата среща.
Без очила си. В кафето отсреща.
Срещам ти погледа: това момиче,
на моето, на младини, прилича.

Винаги гледаш ме със изненада.
В твойте очи съм толкова млада.
С поглед разплиташ душата ми бяла –
вечно разчорлена и неостаряла.

Твойто момиче! На доста години.
Минало с тебе през толкова зими.
Няма да спре, все към тебе да тича.
И като сянка да те привлича.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-08-30T11:10:43+03:00

Браво. Даниела!... Остани си такава докрай!... Поздравявам те за стиха!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-08-30T08:10:46+03:00

Влюбих се! В творбата и в това момиче! То не е нито старо, нито лудо! Вчера ми казаха, че точната дума е Енергична!