23 oct 2020, 7:59

Твоите очи... 

  Poesía
368 6 4

От хиляди очи избрах си твойте,

дори да се удавя - знам защо.

Когато приливът до мене дойде,

поглеждам сам към лунното кълбо.

 

В отблясъци на утрини ги срещам –

с росата са разлели красота.

Зората в капките им се оглежда

и грейва в недокосвани цветя.

 

И в есенните залези прозират,

обагрени с неземна пъстрота.

Във всяка моя мисъл ги намирам,

защото в тях е скрита любовта!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??