Най-тъжните са твоите очи
такива, от които се страхувам.
Пред тях е по-добре да се мълчи,
защото премълчанато се чувства.
На пръсти влиза новият ти ден,
разплакано през скърцащата порта.
Възможно ли е този миг да спрем
преди да спре във този миг живота?
Преди да стане време за отчет
за сметки и забравени обиди,
възможно ли е аз да бъда теб
и някак да те спра да си отидеш? ...