Очите ти като морето
и аз, изгубена във тях.
Очите ти, всепоглъщащи като небето
и аз потъвам в тях без страх.

Очите ти, безвремие и зима.
Пак оглеждам се във тях.
И съм щастлива, че те има,
че къпя се във твоя смях.

Очите ти, по-сини от Вселена.
И аз, протегнала към теб ръце.
Мълча и давя се в тях изумена,
как съм оставила в теб моето лице?!

Очите ти, и топлина и вяра.
Пак замира всичко в своя бяг.
И аз блажена пак изгарям
и чакам прималяла твоя знак.

Да бъда в тебе сгушена,
в ръцете ти, по-силни от стена,
във музиката на душата ти заслушана,
пречистена от твойта светлина...