Подарявам ти концерт от усмивки...
и дъждеца от лъчите на дъгата...
Подарявам ти песните на водата,
които лекуват и душата прераждат....
Подарявам ти сълзите на гласа си,
и въздишките на оркестъра ми...
съкровеността от стиха на нотите,
даряващи със смисъл - несмисъла.
Подарявам ти ключа на сърцето си...,
за да отвориш пътят към душата ми...
Подарявам ти разходка по гръдта ми,
там където спирката е продължение...
Подарявам ти живот в мъртвото море,
и смело всяка една частица от себе си...
Подарявам ти от лудостта на Дон Кихот...
и мечтата на една вятърна мелница...
Подарявам ти ято от ласки и прегръдки...
като изтъканите целувките на Пенелопе...
Подарявам ти вечността на цветята...
и небето, което пея единствено за теб...
Твоя е песента ми, твоя е, само твоя...
както е твоя светлината, която ме усмихва...
Твоя е песента ми, твоя е, само твоя...
както е твой огънят, който я създава...
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
Марги, много ме усмихна, лирическата ми благодари и тя за съвета.