15 jul 2008, 9:43

Твоя съдба 

  Poesía
625 0 0

Отдавна зная аз, че за теб е тя любов

и нямам шанс да бъдеш мой!

И всеки ден се молех да те видя сам...

Да повярвам за миг, че ще видиш във мен любовта.

Още помня аз приказка древна, разказвана днес -

трети има ли - той излишен е!

Но накрая със тебе ще бъде само една.

А това съм аз - твоята съдба.

В нощта се будя с вик и със сълзи на очи.

Усещам как далечен си.

Цял живот ли ще бъда в твоя плен?

Остави ме поне във съня ми далече от теб!...

© Гергана Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??