Твоят изгрев
Всеки изгрев ме изпепелява,
както залезът в мен червен.
До сажди плаче, сълзите алени не съхнат,
защото си далеч, защото ти не си до мен.
Защото ме съмнява бягството, стъпките отекват
и греховете наши оскърбени голи,
останали без сенки някак си олекват.
Отлитат в ехото на плясък,
птици плахи пръснати
и полетът посипал пясък
по света като шега някога събрани. ...