Твоят пристан

17 oct 2009, 14:30

Poesía » De amor

671 0 2

Твоят пристан

При мене можеш да се връщаш

когато ти е тъжно на душата,

когато ти от пътя свърнеш,

когато те обземе самотата.

Отлъчена от стадото голямо

ела и поплачи на мойто рамо.

Посгрей се в шепите ми топли

сърце ще срещнеш и то без вопли.

Светът ще е на крачката едничка

щом се ти съвземеш

пътя свой ще си поемеш

и не ще останеш ти самичка!

Като стряха от хули ще те скрия,

като кърпа, сълзите ще ти попия.

Стига своята мъка да оставиш

усмивката ти чародейна да не забравиш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

idi (Ин Вел)

2009-11-02T19:59:41+02:00

Прекрасен стих! Толкова много любов, топлота и нежност си събрал в едно. Прииска ми се да спря и аз на този пристан.
charodeika (Неделина Кабаиванова)

2009-10-17T15:33:08+03:00

Сещаш ли се кое е общото в идеята на стихотворенията ни от днес ? Поздрав и от мен !