Твоята душевност ме зове

10 jul 2019, 10:45

Poesía » De amor, Formas graves

1062 0 0

Не е възможно, просто да се спра.

Привличането как да отклоня?

Най- малко бих могъл да го сравня

със неизбежна утринна зора.

Във светлината топла и добра

е непростимо да се усъмня.

Влюбването в тебе е деня,

който любовта за път избра.

В нощите подсказваше сънят,

че ще дойдеш преблажена ти

сбъдваща надежди и мечти.

Вълшебствата ти ще ме отведат,

чувствам, в нови живи светове.

Твоята душевност ме зове.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.